Езиково разстройство в развитието (DLD) е едно от най-често срещаните заболявания, засягащи децата, но е сравнително непознато.

Засягайки повече от седем процента от децата, DLD се среща 20 пъти по-често от аутизма. Деветдесет процента от анкетираните в европейските страни са заявили, че са чували за аутизъм, но само 60 процента са чували за DLD, според предстоящо проучване в Journal of Communication Disorders, проведено от Европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите IS1406 – международно сътрудничество в областта на езиковите затруднения при децата.

DLD най-често се идентифицира при деца в късна предучилищна възраст, но може да бъде установена и при деца в училищна възраст или по-късно. Идентифицирането на DLD се основава на значително ниски резултати на официални тестове, насочени към различни аспекти на езика, както и на наблюдение на значителни трудности при използването на езика в различни среди, като дома и училището.

Налице е спешна необходимост от по-голяма обществена осведоменост и познания за езиковите нарушения, тъй като те засягат много деца, имат значителни и дълготрайни последици и могат да бъдат значително намалени чрез подходяща намеса.

В много страни се полагат усилия за повишаване на обществената осведоменост за DLD. Като изследователите (логопеди) в областта на езиковата патология изучават признаците на DLD, как да я разпознават на различни възрасти, на различни езици и при двуезични и многоезични деца. Проучват се също така последиците от нея в краткосрочен и дългосрочен план, до каква степен DLD може да бъде коригирана чрез интервенция и какво е усещането на детето да има DLD.

До неотдавнашното възприемане на понятието DLD езиковото увреждане при децата се наричаше с много имена, което предизвикваше объркване. Фактът, че DLD може да се прояви или като част от по-широко заболяване, като например синдром на Даун, или като нарушение, засягащо предимно езика, може да затрудни разграничаването на конкретните последици от DLD и понякога да доведе до тяхното пренебрегване.

Но основната причина може да е, че DLD често не изглежда като езиков проблем на пръв поглед. Симптомите му се различават при различните деца и при едно и също дете с течение на времето, както и при различните езици, дори при двата езика на двуезично дете.

Хората са склонни да свързват идеята за разстройство с грешки – неправилни изречения и грешки във форми като множествено число или глаголни времена. Много изследвания са се опитали да разберат естеството на DLD, като са анализирали моделите на грешки. С възрастта обаче дори децата с DLD спират да допускат граматически грешки, а в много езици допускането на граматически грешки не е видна характеристика на това разстройство.

Децата с езиково разстройство в развитието имат по-малък речник от децата на същата възраст, които нямат това разстройство, по-малък репертоар от граматични структури, по-трудно разбират и използват сложния език, тънкостите и нюансите и социалните правила на езика. Ако детето ви изпитва затруднения в училище, в социалното общуване или в четенето, в основата на проблема може да е DLD.

Що се отнася до краткосрочните и дългосрочните последици от DLD, езикът е от основно значение за почти всички човешки дейности. Не е изненадващо, че DLD има разнообразни и далечни последици. Освен непосредствения дискомфорт, който може да причини на детето в общуването му с другите, дългосрочните последици за детето и неговото семейство могат да бъдат трудни за установяване, тъй като това означава да се проследят децата от ранното детство през училището и в зряла възраст.

Вече са проведени редица проучвания. Това се наблюдава в началното училище и се установява в средното училище, но може би по-важното е, че има доказателства, че децата с DLD при постъпване в училище са по-застрашени от трудности при четене и писане, от психични проблеми и дори от безработица през тридесетте години. Разбира се, това не означава, че всички деца със DLD ще имат тези трайни затруднения, но съществува значителен риск те да се появят.

Съществуват различни начини за подобряване на езиковите умения на децата и юношите със DLD. В зависимост от възрастта и индивидуалните нужди интервенциите могат да се съсредоточат върху стимулиране на общите езикови умения или върху целева област на езика, като например лексика или синтаксис. Индивидуалните или груповите сесии с логопед са най-често срещаният подход, но интервенциите могат да включват и други обучени участници, например родители. Интензивността (честота и продължителност на сесиите) и продължителността на лечението са важен фактор за постигане на резултати и за поддържането им във времето.

Качествените изследвания дават допълнителен поглед върху скритата природа на това разстройство. Във фокус групите и интервютата родителите разказват за борбата си да бъдат признати трудностите на детето им, за собствените си трудности да разберат проблема и за притесненията си относно бъдещата социална изолация на детето. Децата с езиково разстройство в развитието разказват как хората им крещят, когато не ги разбират, или ги карат да повтарят нещата отново и отново.

Въпреки че странните начини на общуване на детето могат да бъдат първото нещо, което прави впечатление на слушателя, децата предпочитат да се възприемат и представят като компетентни и симпатични; те не обичат, когато техните различия се забелязват или са източник на подигравки.

По време на интервюта децата от 5. и 6. клас бяха помолени да ни разкажат за семейството и приятелите си, за училището и заниманията си в свободното време. Те съобщиха за трудности с приятелствата и за изолацията, която идва от техните комуникативни предизвикателства. Едно 11-годишно момиче с езиково разстройство коментирала така:

    „Всъщност нямам много приятели. Много време оставам сама… Ами наистина нямам много за говорене, твърде много хора, с които да си говоря„.

Това подчертава необходимостта от по-голяма информираност и адекватна подкрепа за децата с езиково разстройство в развитието и техните семейства – интервенции и среда, които позволяват на децата с езиково разстройство в развитието да успеят и да участват, а на родителите им – да знаят към кого да се обърнат за подкрепа.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.