Децата могат да развият същите психични състояния като възрастните, но симптомите им може да са различни.

Психичните заболявания при децата могат да бъдат трудни за разпознаване от родителите. В резултат на това много деца, които биха могли да се възползват от лечение, не получават необходимата помощ.

Психичното здраве е цялостното благополучие на начина, по който мислите, регулирате чувствата си и се държите. Психичното заболяване или разстройството на психичното здраве се определя като модели или промени в мисленето, чувствата или поведението, които причиняват дистрес или нарушават способността на човек да функционира.

Психичните разстройства при децата обикновено се определят като забавяне или смущения в развитието на подходящите за възрастта мислене, поведение, социални умения или регулиране на емоциите. Тези проблеми са притеснителни за децата и нарушават способността им да функционират добре у дома, в училище или в други социални ситуации.

Може да е трудно да се разберат психичните разстройства при децата, тъй като нормалното детско развитие е процес, който включва промяна. Освен това симптомите на дадено разстройство могат да се различават в зависимост от възрастта на детето и децата може да не са в състояние да обяснят как се чувстват или защо се държат по определен начин.

Притесненията относно стигмата, свързана с психичните заболявания, употребата на лекарства и разходите или логистичните предизвикателства на лечението също могат да попречат на родителите да потърсят грижи за дете, за което има съмнение за психично заболяване.

Психичните разстройства при децата, или разстройствата в развитието, които се разглеждат от психиатрите, могат да включват следното:

• Тревожни разстройства – при децата са постоянни страхове, притеснения или тревожност, които нарушават способността им да участват в игри, училище или типични за възрастта им социални ситуации. Диагнозите включват социална тревожност, генерализирана тревожност и обсесивно-компулсивни разстройства.
• Синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност – в сравнение с повечето деца на същата възраст, децата с този синдром имат затруднения с вниманието, импулсивно поведение, хиперактивност или някаква комбинация от тези проблеми.
• Разстройство от аутистичния спектър – това е неврологично състояние, което се появява в ранна детска възраст – обикновено преди 3-годишна възраст. Въпреки че тежестта на аутизма е различна, детето с това разстройство изпитва трудности в общуването и взаимодействието с другите.
• Разстройства на храненето – те се определят като загриженост за идеалния тип тяло, нарушено мислене за теглото и отслабването, както и опасни навици на хранене и диети. Разстройствата на храненето (като анорексия нервоза, булимия нервоза и разстройство с преяждане) могат да доведат до емоционални и социални дисфункции и животозастрашаващи физически усложнения.
• Депресия и други разстройства на настроението – депресията е постоянно чувство на тъга и загуба на интерес, които нарушават способността на детето да функционира в училище и да контактува с други хора. Биполярното разстройство води до екстремни промени в настроението между депресия и екстремни емоционални или поведенчески възходи, които могат да бъдат несигурни, рисковани или опасни.
• Посттравматично стресово разстройство – това е продължителен емоционален стрес, тревожност, тревожни спомени, кошмари и деструктивно поведение в отговор на насилие, злоупотреба, нараняване или други травматични събития.
• Шизофрения – разстройство във възприятията и мислите, което кара човек да загуби връзка с реалността (психоза). Шизофренията, която най-често се появява в края на тийнейджърската възраст до 20-те години, води до халюцинации, заблуди и нарушено мислене и поведение.

Предупредителните знаци, че детето ви може да има психично разстройство, включват:

• Постоянна тъга – в продължение на две или повече седмици
• Отдръпване или избягване на социални контакти
• Нараняване на себе си или говорене за нараняване на себе си
• Говорене за смърт или самоубийство
• Изблици или крайна раздразнителност
• Неконтролируемо поведение, което може да бъде вредно
• Драстични промени в настроението, поведението или личността
• Промени в хранителните навици
• Загуба на тегло
• Затруднения със съня
• Чести главоболия или стомашни болки
• Затруднена концентрация
• Промени в академичните постижения
• Избягване или пропускане на училище

Ако сте загрижени за психичното здраве на детето си, консултирайте се с личния лекар или педиатър. Опишете поведението, което ви тревожи. Говорете с учителя на детето си, с близки приятели, роднини или други лица, които се грижат за него, за да разберете дали са забелязали промени в поведението му. Споделете тази информация с лекаря на детето си.

Психичните заболявания при децата се диагностицират и лекуват въз основа на признаците и симптомите и на това как състоянието се отразява на ежедневието на детето. За да постави диагноза, лекарят на детето Ви може да препоръча то да бъде прегледано от специалист, например психиатър, психолог, клиничен социален работник. Оценката може да включва:

• Пълен медицински преглед
• Медицинска история
• История на физическа или емоционална травма
• Семейна анамнеза за физическо и психическо здраве
• Преглед на симптомите и общите опасения с родителите
• Хронология на напредъка в развитието на детето
• Академична история
• Интервю с родителите
• Разговори с детето и наблюдения върху него
• Стандартизирани оценки и въпросници за детето и родителите

Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM), публикуван от Американската психиатрична асоциация, предоставя критерии за поставяне на диагноза въз основа на естеството, продължителността и въздействието на признаците и симптомите. Друго често използвано ръководство за диагностика е Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация.

Диагностицирането на психично заболяване при деца може да отнеме време, тъй като малките деца може да имат проблеми с разбирането или изразяването на чувствата си, а нормалното развитие варира. С течение на времето лекарят може да промени или прецизира диагнозата.

Общите възможности за лечение на деца с психични заболявания включват:

• Психотерапия – психотерапията, известна още като терапия с разговори или поведенческа терапия, е начин за справяне с проблемите на психичното здраве чрез разговор с психолог или друг специалист по психично здраве. При малките деца психотерапията може да включва време за игри, както и разговор за това, което се случва по време на игра. По време на психотерапията децата и юношите се учат как да говорят за мислите и чувствата си, как да реагират на тях и как да усвояват нови поведения и умения за справяне.
• Медикаменти – лекарят или психиатърът на Вашето дете може да препоръча медикамент – например стимулант, антидепресант, лекарство против тревожност, антипсихотик или стабилизатор на настроението – като част от плана за лечение. Лекарят ще обясни рисковете, страничните ефекти и ползите от медикаментозното лечение.

Родителят играе важна роля в подкрепата на плана за лечение на детето.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.