Безопасност на ваксините*

/Кратък обзор/

Тодоров Н.¹, ²А. Галев

1. Медицински отдел, Medison България
2. Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена, ВМА – София

Резюме:

Безопасността на ваксините както и на всеки друг фармацевтичен продукт е основополагащ принцип, върху който се крепи доверието към тях и придържането към препоръките за имунизация или лечение. Световната здравна организация дава следното определение за безопасност на ваксините: наука и дейности, свързани с установяването, оценката, разбирането и съобщаването на нежелани събития след имунизиране както и други, свързани с ваксиниране или имунизиране проблеми и превенцията на нежелани ефекти на ваксината или имунизацията. Авторите на настоящата статия си поставят за цел въз основа на данни и знания за нежелани събития след ваксиниране да предложат подход към разбирането и комуникирането  на явлението безопасност на ваксините.

Обемът на статията не позволява да се покрият всички аспекти на безопасността на ваксините

Ключови думи: безопасност, ваксини

Vaccine safety.

/A short summary/

Todorov N.¹, ²A. Galev

1. Medical department, Medison Bulgaria
2. Scientific and Applied Center of Military Epidemiology and Hygiene, MMA – Sofia

Summary:

As with any other pharmaceutical product the safety of vaccines is a basic principle which holds the trust to vaccines as well as to the adherence to the guidelines to immunization and treatment.

The World health organization defines vaccine pharmacovigilance as the science and activities relating to the detection, assessment, understanding and communication of adverse events following immunization and other vaccine- or immunization-related issues, and to the prevention of untoward effects of the vaccine or immunization. The objective of authors of the articles based on data and knowledge for adverse events after vaccination to propose an approach to understand and communicate the safety and vaccines. Volume restrictions do not allow covering all the aspects of vaccine safety.

Key words: safety, vaccines.

Безопасността на ваксините както и на всеки друг фармацевтичен продукт е основополагащ принцип, върху който се крепи доверието към тях и придържането към препоръките за имунизация или лечение.

Световната здравна организация (СЗО) дава следното определение за безопасност на ваксините: наука и дейности, свързани с установяването, оценката, разбирането и съобщаването на нежелани събития след имунизиране, както и други, свързани с ваксиниране или имунизиране проблеми и превенцията на нежелани ефекти на ваксината или имунизацията [1]. Според нас ключовите думи в определението са „наука“ и „превенция“.

Европейската агенция по лекарства (EMA) не предлага специфично за ваксините определение за безопасност. От своя страна EMA се основава на доказателства и надлежно разработени политики и процедури за подход към оценка на безопасността на ваксините, за което са и сформирани съответни групи от експерти [2].

За разлика от лекарствените продукти, при които се използват понятията „нежелано събитие“ и „нежелана лекарствена реакция“ (НЛР) при ваксините са въведени „нежелано събитие след имунизация“ и „нежелана реакция от ваксина“. Като такова се възприема всяко нежелано събитие, което се наблюдава след имунизация. Тези събития може да се дължат на ваксината, на грешки при поставянето ѝ или да са резултат от несвързано с процеса на ваксиниране съвпадение. Нежеланата реакция от ваксина е подраздел на Нежеланото събитие след имунизация. Отнася се до събитие причинено или провокирано от ваксина, когато е приложена според инструкциите [3] .

Определени са пет категории на нежелано събитие след имунизация [3]:

• Реакция, свързана с ваксината
• Реакция, свързана с качеството на ваксината
• Реакция, свързана с грешка в имунизацията
• Реакция, свързана с имунизационна тревожност или имунизационен стрес
• Случайно съвпадение

В анализа на съобщенията са нежелано събитие след имунизация и съответно в комуникирането на безопасността на ваксините влизат много елементи, по-важните от които са:

1) вида ваксина (жива, убита, субединична, векторна, иРНК, комбинирана и др.);

2) допълнителните съставки;

3) начина на приложение (инжекционно, орално, назално);

4) рисковете от заболяването и неговите усложнения [3].

Важна част от анализа и комуникирането са данните за фоновата честота на дадено нежелано събитие за дадена държава. Всяка държава има собствен подход към събирането и анализа на данните за безопасността на ваксините и всяка общност има различни нагласи по отношение на преживяването за нежелано събитие и мотиви за съобщаването им.

Участниците в клиничните изпитвания на ваксини задължително са надлежно и цялостно информирани за рисковете, свързани както с изследваната ваксина, така и с всички процедури, медицински и административни, които се изискват. В едно двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо контролирано изпитване всички участници получават една и съща информация, поднесена по сходен начин и всички процедури по протокола на клиничното изпитване се провеждат по сравним за всички участници начин. Така се сравняват нежеланите събития на изпитваната ваксина спрямо плацебо. Друг ефект на информацията за рисковете от ваксина или ваксиниране е т. нар. ноцебо ефект [4]. Ноцебо ефектът се отнася до група симптоми, свързани с негативните очаквания в условията на клинично изпитване или обичайни условия на здравна грижа [5]. Любопитен ноцебо ефект е наблюдаван при ваксини срещу тетанус, HPV и хепатит В, при които и лекари и ваксинирани са имали тенденцията да съобщават симптоми, свързани със заболяването или органите, които биха били засегнати от съответното заболяване [6].

Фоновата честота на дадено нежелано събитие е друг важен фактор при анализиране и съобщаване на данни за безопасност. Фоновата честота са съобщенията, регистрирани при неваксинирани индивиди преди въвеждането на ваксината или едновременно с нейното приложение. Фоновата честота се сравнява с очакваната честота на реакции към ваксината, които са описани по време на клиничните изпитвания и след-регистрационното наблюдение [3].

Характерно за ваксините е, че при въвеждането на ефикасна и непозната ваксина или при разширяване на нейните показания за превенция срещу даден причинител се наблюдава повишена честота на съобщаване на нежелани събития, било то действителни или субективно възприети от индивида като нежелан ефект., след което за всяка ваксина и съответната възрастова група се наблюдава плато на съобщените случаи. Повишена честота на нежелани реакции от мястото на приложението се наблюдават при промяна в имунизационната схема на ваксини, които имат повишена честота на тази реакция: DTPa, 23v PPV, HPV [7].

През 2019 г. СЗО постави колебанието относно ваксините в списъка от 10-те глобални заплахи за здравето [8, 9].

Колебание относно ваксините възниква при достигане на степен на колективна защита, при която се наблюдава устойчив ефект от приложението им, т.е. контрол върху заболяемостта. С регистрирането на нови или комбинирани ваксини се завишава интереса към безопасността и някои обществени слоеве, включително академични са склонни към всяване на притеснения и тревоги в населението, което неизбежно води до загуба на доверие, спад във ваксинационното покритие или незначимо такова, което води или до ръст в заболяемостта или до липса на ефект върху контрола на заболяването. Това е основание да се въведат устойчиви образователни и информационни програми, които непрекъснато да утвърждават и поддържат доверието във ваксините. Би следвало тези програми да са правителствени и подкрепени от дружествата на здравните професионалисти и неправителствените организации.

Логично техен партньор са фармацевтичните компании, които допринасят с данни и задълбочени познания, както за ваксината, така и за целия й жизнен цикъл. Пример за такова сътрудничество бяха обсъжданията на ACIP за новите ваксини срещу SARS CoV-2, които бяха излъчвани директно и качени в YouTube.

Доброкачественото взаимодействие между държавните институции, неправителствените организации и индустрията би осигурило форум на отворен диалог, научно обоснован разговор с обща цел – постигане на устойчиви политики, прозрачни практики, включително периодични доклади за безопасността на ваксините в рамките на страната и лесно достъпни системи за докладване и обмен на сигнали за безопасност на ваксините.

Заключение:

Безопасността на ваксините стои в основата на колебанието и злословенето срещу тях. Въвеждането на устойчиви образователни и информационни правителствени програми и въвеждането на ваксинологията като част от програмата на Медицинските университети и продължаващото медицинско обучение за всички здравни професионалисти би било едно разумно начало към по-добро имунно здраве.

*Статията е публикувана за първи път в Списание „Превантивна медицина“, Х, 2022, 1(21); https://prevantivnamedicina.com/wp-content/uploads/2022/07/broj21-last-compressed.pdf. Публикацията в Mеdrax съдържа незначителни промени.

Библиография:

[1]. Definition and Application of Terms for Vaccine Pharmacovigilance. Report of CIOMS/WHO Working Group on Vaccine Pharmacovigilance. Council for International Organizations of Medical Sciences (CIOMS) 2012. ISBN 978 92 9036 083 4

[2]. https://www.ema.europa.eu/en/human-regulatory/overview/pharmacovigilance-overview

[3]. https://vaccine-safety-training.org/

[4]. Planès S, Villier C, Mallaret M. The nocebo effect of drugs. Pharmacol Res Perspect. 2016 Mar 17;4(2):e00208. doi: 10.1002/prp2.208. PMID: 27069627; PMCID: PMC4804316

[5]. Benedetti F, Amanzio M (2011). The placebo response: how words and rituals change the patient’s brain. Patient Educ Couns 84: 413–419

[6]. Claire Okaïs, Constance Gay, Fabrice Seon, Lydie Buchaille, Emilie Chary, Benoît Soubeyrand, Disease-specific adverse events following nonlive vaccines: A paradoxical placebo effect or a nocebo phenomenon?, Vaccine, Volume 29, Issue 37, 2011, Pages 6321-6326, ISSN 0264-410X, https://doi.org/10.1016/j.vaccine.2011.05.045.

[7]. Communicable Diseases Intelligence ISSN: 2209-6051 Online

[8]. https://www.who.int/news-room/spotlight/ten-threats-to-global-health-in-2019

[9]. Sage Vaccine Hesitancy Working Group & Diagnosing the determinants of vaccine hesitancy in specific subgroups: The Guide to Tailoring Immunization Programmes (TIP), Butler and MacDonald Journal of Vaccine, 2015.