Синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) е хронично заболяване, което засяга милиони деца и често продължава да се развива и в зряла възраст. ADHD включва комбинация от постоянни проблеми, като например трудности при поддържане на вниманието, хиперактивност и импулсивно поведение.

Децата със ADHD могат също така да страдат от ниско самочувствие, проблемни взаимоотношения и лошо представяне в училище. Симптомите понякога отслабват с възрастта. Някои хора обаче никога не израстват напълно от симптомите на ADHD. Но те могат да научат стратегии на поведение, за да бъдат успешни.

Въпреки че лечението няма да излекува ADHD, то може да помогне в голяма степен за преодоляване на симптомите. Лечението обикновено включва медикаменти и поведенчески интервенции. Ранното диагностициране и лечение могат да имат голямо значение за резултата.

Основните характеристики на ADHD включват невнимание и хиперактивно-импулсивно поведение. Симптомите на ADHD започват преди 12-годишна възраст, а при някои деца се забелязват още на 3-годишна възраст. Симптомите на ADHD могат да бъдат леки, умерени или тежки и могат да продължат и в зряла възраст.

ADHD се среща по-често при мъжете, отколкото при жените, а поведението може да бъде различно при момчетата и момичетата. Например момчетата може да са по-хиперактивни, а момичетата да са по-скоро невнимателни.

Съществуват три подтипа на ADHD:

• Преобладаващо невнимателен – по-голямата част от симптомите попадат в групата на невниманието.
• Преобладаващо хиперактивен/импулсивен – по-голямата част от симптомите са хиперактивни и импулсивни.
• Комбиниран – това е смесица от симптоми на невнимание и хиперактивни/импулсивни симптоми.

Дете, което проявява модел на невнимание, може често да:

• Не обръща внимание на детайлите или да прави небрежни грешки в учебната работа
• Има проблеми с концентрацията при изпълнение на задачи или игра
• Изглежда, че не слуша, дори когато му се говори директно
• Изпитва затруднения при изпълнението на инструкциите и да не успява да свърши училищната работа или домашните задължения
• Губи предмети, необходими за изпълнение на задачи или дейности, например играчки, училищни задачи, моливи

Дете, което проявява модел на хиперактивност и импулсивност, може често:

• Да си играе с ръце или крака, да потупва с тях или да се върти на седалката
• Да изпитва затруднения да остане седнало в класната стая или в други ситуации
• Да е в движение / в постоянно движение
• Да тича или да се катери в ситуации, в които това не е подходящо
• Трудно се справя с игра или тихо извършване на дейност
• Говори твърде много
• Изрича отговорите си и прекъсва питащия
• Трудно изчаква реда си
• Прекъсва или се намесва в разговорите, игрите или дейностите на другите

Повечето здрави деца са невнимателни, хиперактивни или импулсивни в един или друг момент. За децата в предучилищна възраст е характерно, че имат краткотрайно внимание и не могат да се задържат дълго време на едно място. Дори при по-големите деца и тийнейджърите продължителността на вниманието често зависи от нивото на интерес.

Същото важи и за хиперактивността. Малките деца са естествено енергични –често те са пълни с енергия дълго след като са изморили родителите си. Освен това някои деца по природа имат по-високо ниво на активност от други. Децата никога не трябва да бъдат класифицирани като страдащи от ADHD, само защото се различават от своите приятели или братя и сестри.

Деца, които имат проблеми в училище, но се справят добре вкъщи или с приятели, вероятно се борят с нещо друго, а не със ADHD. Същото важи и за деца, които са хиперактивни или невнимателни вкъщи, но чиято работа в училище и приятелства остават незасегнати.

Ако се опасявате, че детето ви проявява признаци на синдрома на дефицит на вниманието/хиперактивност, обърнете се към педиатъра или семейния лекар. Вашият лекар може да ви насочи към специалист – психолог, психиатър или детски невролог, но е важно първо да направите медицински преглед, за да проверите за други възможни причини за затрудненията на детето ви.

Въпреки че точната причина за ADHD не е изяснена, проучванията продължават. Факторите, които могат да участват в развитието на ADHD, включват генетика, околна среда или проблеми с централната нервна система в ключови моменти от развитието.

Рисковите фактори за ADHD могат да включват:

• Кръвни роднини, като родител или брат или сестра, със ADHD или друго психично разстройство
• Излагане на токсини от околната среда – например олово, което се съдържа главно в боята и тръбите в по-старите сгради
• Употреба на наркотици, алкохол или тютюнопушене от майката по време на бременността
• Преждевременно раждане

Въпреки че захарта се счита за един от причинителите на хиперактивност, няма надеждни доказателства за това. Много проблеми в детството могат да доведат до трудности при поддържането на вниманието, но това не е същото като ADHD.

ADHD може да направи живота на децата труден. Деца със ADHD:

• Често изпитват затруднения в класната стая, което може да доведе до неуспехи в обучението и осъждане от страна на други деца и възрастни
• Склонни са към повече злополуки и наранявания от всякакъв вид в сравнение с децата, които нямат ADHD
• Обикновено имат ниско самочувствие
• По-вероятно е да имат проблеми с взаимодействието с връстници и възрастни и с приемането им
• Са изложени на повишен риск от злоупотреба с алкохол и наркотици и друго престъпно поведение

ADHD не причинява други психологически проблеми или проблеми в развитието. Въпреки това е по-вероятно децата със ADHD да имат и други заболявания, като например:

• Опозиционно предизвикателно разстройство (ОПР), което обикновено се определя като модел на негативно, предизвикателно и враждебно поведение спрямо авторитетни фигури
• Разстройство на поведението, характеризиращо се с антисоциално поведение, като кражби, бой, унищожаване на имущество и нараняване на хора или животни
• Разстройство с нарушена регулация на настроението, характеризиращо се с раздразнителност и проблеми с понасянето на фрустрация
• Нарушения в обучението, включително проблеми с четенето, писането, разбирането и общуването
• Разстройства, свързани с употребата на наркотични вещества, включително наркотици, алкохол и тютюнопушене
• Тревожни разстройства, които могат да предизвикат непреодолимо безпокойство и нервност и отключват обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
• Разстройства на настроението, включително депресия и биполярно разстройство, към което спада както депресия, така и маниакално поведение
• Разстройство от аутистичния спектър – състояние, свързано с развитието на мозъка, което оказва влияние върху начина, по който човек възприема и общува с другите
• Тиково разстройство или синдром на Турет – разстройства, които включват повтарящи се движения или нежелани звуци (тикове), които не могат да бъдат лесно контролирани

За да намалите риска от ADHD при детето си:

• По време на бременността избягвайте всичко, което може да навреди на развитието на плода. Например, не пийте алкохол, не употребявайте наркотици и не пушете цигари.
• Предпазвайте детето си от излагане на замърсители и токсини, включително цигарен дим и оловна боя.
• Ограничете времето, прекарано пред екрана. Въпреки че все още не е доказано, може би е разумно децата да избягват прекомерното излагане на телевизия и видеоигри през първите пет години от живота си.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.