Депресията (голямо депресивно разстройство) е често срещано и сериозно заболяване, което влияе негативно на начина, по който се чувствате, на мисленето и на поведението Ви. За щастие, то е и лечимо. Депресията предизвиква чувство на тъга и/или загуба на интерес към дейности, които някога сте харесвали. Тя може да доведе до различни емоционални и физически проблеми и да намали способността Ви да функционирате на работното място и у дома.

Симптомите на депресията могат да варират от леки до тежки и могат да включват:

• Чувство на тъга или потиснато настроение
• Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които някога са били приятни
• Промени в апетита – загуба или увеличаване на теглото, които не са свързани с диета
• Проблеми със съня или прекалено много сън
• Загуба на енергия или повишена умора
• Увеличаване на безцелната физическа активност (напр. невъзможност да се седи спокойно, разхождане, ръкомахане) или забавяне на движенията или говора (тези действия трябва да са достатъчно тежки, за да бъдат наблюдавани от околните)
• Чувство за безполезност или вина
• Трудности с мисленето, концентрацията или вземането на решения
• Мисли за смърт или самоубийство

За да се постави диагноза депресия, симптомите трябва да продължават поне две седмици и да представляват промяна в начина Ви на живот.

Освен това медицински състояния (напр. проблеми с щитовидната жлеза, мозъчен тумор или недостиг на витамини) могат да имитират симптоми на депресия, така че е важно да се изключат общи медицински причини.

Депресията засяга приблизително един на всеки 15 възрастни (6,7%) през дадена година. А един на всеки шест души (16,6 %) ще преживее депресия в определен момент от живота си. Депресията може да се появи по всяко време, но средно за първи път се появява в края на тийнейджърската възраст до средата на 20-те години. Жените са по-склонни да изпитат депресия от мъжете. Някои проучвания показват, че една трета от жените ще преживеят голям депресивен епизод през живота си. Съществува висока степен на наследственост (приблизително 40%), когато роднини от първа степен (родители/деца/братя и сестри) имат депресия.

Смъртта на любим човек, загубата на работа или прекратяването на връзка са трудни преживявания за човек. Нормално е в отговор на такива ситуации да се появят чувства на тъга или скръб. Тези, които преживяват загуба, често могат да се определят като „депресирани“.

Но да си тъжен не е същото като да си депресиран. Процесът на скръб е естествен и уникален за всеки човек и има някои от същите характеристики като депресията. Както скръбта, така и депресията могат да включват силна тъга и оттегляне от обичайните дейности. Те също така се различават по важни признаци:

• При скръбта болезнените чувства се появяват на вълни, като често се смесват с положителни спомени за починалия.При тежката депресия настроението и/или интересите (удоволствието) са намалени през по-голямата част от две седмици.
• При скръбта самочувствието обикновено се запазва.При тежката депресия често се появяват чувства на безполезност и самоомраза.
• При скръбта мислите за смъртта могат да изплуват, когато мислите или фантазирате за „присъединяване“ към починалия близък. При тежката депресия мислите са насочени към прекратяване на живота поради чувството за безполезност или недостойност за живот или невъзможност за справяне с болката от депресията.

Скръбта и депресията могат да съществуват едновременно При някои хора смъртта на близък човек, загубата на работа или това, че са станали жертва на физическо нападение или голямо бедствие, може да доведе до депресия. Когато скръбта и депресията се срещат едновременно, скръбта е по-тежка и продължава по-дълго, отколкото скръбта без депресия.

Разграничаването на скръбта от депресията е важно и може да помогне на хората да получат помощта, подкрепата или лечението, от които се нуждаят.

Депресията може да засегне всеки – дори човек, който изглежда, че живее в относително идеални условия. Няколко фактора могат да играят роля за депресията:

• Биохимия – разликите в някои химични вещества в мозъка могат да допринесат за симптомите на депресия.
• Генетика – депресията може да се среща в семействата. Например, ако единият еднояйчен близнак страда от депресия, вероятността другият да има това заболяване някога през живота си е 70 %.
• Личностни характеристики – хората с ниска самооценка, които лесно се претоварват от стреса или които като цяло са песимистично настроени, изглежда са по-склонни към депресия.
• Фактори на околната среда – непрекъснатото излагане на насилие, пренебрегване, злоупотреба или бедност може да направи някои хора по-уязвими към депресия.

Депресията е сред най-лечимите психични разстройства. Между 80 и 90% от хората с депресия в крайна сметка реагират добре на лечението. Почти всички пациенти получават известно облекчение на симптомите си.

Преди да постави диагноза или да започне лечение, здравният специалист трябва да извърши задълбочена диагностична оценка, включваща интервю и физически преглед. В някои случаи може да се направи кръвен тест, за да се увери, че депресията не се дължи на медицинско състояние, като например проблем с щитовидната жлеза или недостиг на витамини (отстраняването на медицинската причина би облекчило симптомите, подобни на депресия). Оценката ще установи специфичните симптоми и ще проучи медицинската и семейната история, както и културните фактори и факторите на околната среда с цел поставяне на диагноза и планиране на действия.

• Лекарства – мозъчната химия може да допринесе за депресията на дадено лице и може да бъде фактор при лечението му. Поради тази причина могат да бъдат предписани антидепресанти, които да помогнат за промяна на мозъчната химия. Тези медикаменти не са успокоителни, „възбуждащи“ или транквилизатори. Те не формират навик. По принцип антидепресантите нямат стимулиращ ефект върху хора, които не страдат от депресия.

Психиатрите обикновено препоръчват на пациентите да продължат да приемат лекарства в продължение на шест или повече месеца след подобряване на симптомите. При определени хора с висок риск може да се предложи по-дългосрочно поддържащо лечение, за да се намали рискът от бъдещи епизоди.

Психотерапия или „терапията на разговорите“ понякога се използва самостоятелно за лечение на лека депресия; при умерена и тежка депресия психотерапията често се използва заедно с антидепресанти. Установено е, че когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е ефективна при лечението на депресия. КПТ е форма на терапия, фокусирана върху решаването на проблеми в настоящето. КПТ помага на човека да разпознае изкривеното/негативното мислене с цел да промени мислите и поведението си, за да реагира на предизвикателствата по по-позитивен начин. 

Психотерапията може да включва само лицето, но може да включва и други лица. Например семейната терапия или терапията на двойки може да помогне за решаване на проблемите в тези близки взаимоотношения. Груповата терапия събира хора със сходни заболявания в подкрепяща среда и може да помогне на участника да научи как другите се справят в подобни ситуации.

В зависимост от тежестта на депресията лечението може да отнеме няколко седмици или много повече време. В много случаи значително подобрение може да се постигне в рамките на 10 до 15 сесии.

Електроконвулсивната терапия (ЕКТ)е медицинско лечение, което най-често е запазено за пациенти с тежка голяма депресия, които не са реагирали на други лечения. То включва кратка електрическа стимулация на мозъка, докато пациентът е под упойка. Пациентът обикновено получава ЕКТ два до три пъти седмично за общо шест до 12 процедури. Обикновено се провежда от екип от обучени медицински специалисти, включващ психиатър, анестезиолог и медицинска сестра или лекарски асистент. ЕКТ се използва от 40-те години на миналия век, а многогодишните изследвания доведоха до значителни подобрения и признаване на ефективността ѝ като основно, а не като „последно средство“ за лечение.

Има редица неща, които хората могат да направят, за да намалят симптомите на депресията. За много хора редовните физически упражнения помагат за създаване на положително усещане и подобряват настроението. Редовното получаване на достатъчно качествен сън, здравословното хранене и избягването на алкохол (депресант) също могат да помогнат за намаляване на симптомите на депресия.

Депресията е реално заболяване и помощта е достъпна. При правилно диагностициране и лечение по-голямата част от хората с депресия ще я преодолеят. Ако изпитвате симптоми на депресия, първата стъпка е да се обърнете към семейния си лекар или психиатър. Поговорете за притесненията си и поискайте задълбочена оценка. Това е началото на решаването на проблемите, свързани с психичното Ви здраве.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.