Ринопластика е операция, която променя формата на носа. Мотивацията за ринопластиката може да бъде промяна на външния вид на носа, подобряване на дишането или и двете.

Горната част от структурата на носа е костна, а долната – хрущялна. Ринопластиката може да промени костта, хрущяла, кожата или и трите. Когато планира ринопластиката, хирургът вземе предвид другите черти на лицето, кожата на носа и това, което пациентът иска да промени.

Както при всяка голяма операция, ринопластиката крие рискове, като например:

• Кървене
• Инфекция
• Нежелана реакция към анестезията

Други възможни рискове, специфични за ринопластиката, включват, но не се ограничават до:

• Затруднено дишане през носа
• Постоянно изтръпване в носа и около него
• Възможност за неравномерен вид на носа
• Болка, промяна на цвета или подуване, които могат да продължат известно време
• Белези
• Дупка в носната преграда – перфорация на носната преграда
• Необходимост от допълнителна операция

Ринопластиката изисква местна анестезия със седация или обща анестезия, в зависимост от това колко сложна е операцията и какво предпочита хирургът.

Местна анестезия със седация – този вид анестезия обикновено се използва в амбулаторни условия. Тя е ограничена до определена област от тялото. Лекарят инжектира обезболяващ медикамент в тъканите на носа и успокоява пациента с медикамент, инжектиран през интравенозно. Това кара подлагащия се на операция да е отпаднал, но не и да заспи напълно.

Обща анестезия – пациентът получава лекарството (анестетик), като го вдишва или чрез малка тръбичка (интравенозно), поставена във вена на ръката, шията или гърдите. Общата анестезия въздейства върху цялото тяло и кара човек да бъде в безсъзнание по време на операцията. Общата анестезия изисква наличието на тръба за обдишване.

Ринопластиката може да бъде извършена вътре в носа или чрез малък външен разрез в основата на носа, между ноздрите. Хирургът може да промени формата на носните кости или хрущяли по няколко начина, в зависимост от това колко трябва да се премахне или добави, структурата на носа и наличните материали. За малки промени хирургът може да използва хрущял, взет от по-дълбоката част на носа ви или от ухото. За по-големи промени хирургът може да използва хрущял от ребрата, импланти или кост от други части на тялото. След като тези промени бъдат направени, хирургът адаптира кожата и тъканта на носа обратно и зашива разрезите в носа.

Ако стената между двете страни на носа (носната преграда) е огъната или изкривена (отклонена), хирургът може също да я коригира, за да подобри дишането.

След операцията пациентът бива закаран в стая за възстановяване, където персоналът следи за неговото състояние и възстановяване. В зависимост от показателите и процесът на подобряване пациентът може да си тръгне по-късно същия ден или да остане за една нощ.

След операцията подложилият се на операция трябва да почива в леглото с глава, повдигната по-високо от гърдите, за да се намали кървенето и подуването. Носът може да е запушен поради подуване или от шините, поставени в носа по време на операцията.

В повечето случаи вътрешните превръзки остават на мястото си от един до седем дни след операцията. Лекарят също така залепя шина на носа за защита и допълнително закрепване. Обикновено тя се носи за около една седмица.

Леко кървене и изтичане на слуз и стара кръв са обичайни за няколко дни след операцията или след премахване на превръзката. Медицинският специалист може да постави под носа “капеща подложка” – малко парче марля, придържано с тиксо за абсорбиране на дренажа. Марлята трябва да се сменя според указанията на лекаря.

Медицинският специалист може да инструктира пациента за следните неща:

• Избягване на натоварващи дейности, като аеробика и джогинг
• Да се предпочита взимане на вани вместо душове, докато се носят превръзки на носа
• Да не се издухва носа
• Да се консумират храни с високо съдържание на фибри, като плодове и зеленчуци, за да се избегне запек – запекът води до напъване, което оказва натиск и върху мястото на операцията.
• Избягване на силни изражения на лицето, като усмивка или смях
• Миене на зъбите внимателно, за да се ограничи движението на горната устна
• Носене на дрехи, които се закопчават отпред – да не се придърпват дрехи, като ризи или пуловери, над главата

Освен това да не се поставят очила или слънчеви очила на носа поне четири седмици след операцията, за да се предотврати натиска върху носа.

Известно временно подуване или черно-синьо оцветяване на клепачите може да се появи за две до три седмици след операцията на носа. Подуването на носа отнема повече време, за да се премахне. Ограничаването на приемания в храната натрий ще помогне отокът да изчезне по-бързо. Не трябва да се поставят лед или студени компреси върху носа след операцията.

Носът се променя през целия ви живот, независимо дали човек е опериран или не. Поради тази причина е трудно да се каже кога е постигнат “окончателен резултат”. Въпреки това по-голямата част от отока изчезва в рамките на една година.

Трябва да се прави разлика между ринопластиката и септопластиката. Ринопластиката е операция за промяна на формата на носа. Тъй като както дишането, така и формата на носа са взаимосвързани, понякога ринопластиката може да се извърши не само за да се промени външният вид на носа, но и за да се подобри дишането през носа.

Септопластиката е операция за подобряване на дишането чрез изправяне на стената във вътрешността на носа, която разделя носните пътища на дясна и лява част (носна преграда). Когато носната преграда е изкривена, това може да затрудни дишането през носа. Септопластиката често се комбинира с ринопластика.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.