Фенилаланинът е незаменима аминокиселина, която изпълнява много важни функции в човешкото тяло.

В тази статия ще разберете какво представлява фенилаланинът, включително различните му видове, и изброява някои хранителни източници.

Тя също така очертава някои от потенциалните ползи, рискове и странични ефекти от консумацията на тази аминокиселина и предоставя информация за оптималното количество фенилаланин за различните хора.

Аминокиселините са молекули, които се комбинират, за да образуват протеини. Фенилаланинът е незаменима аминокиселина при хората, което означава, че организмът не може да синтезира свой собствен фенилаланин. Вместо това хората трябва да си набавят фенилаланин от храните, които консумират.

Фенилаланинът е съставна част на няколко важни протеини и ензими. Например организмът може да превръща фенилаланина в тирозин, който след това използва за синтезиране на невротрансмитерите допамин и норепинефрин.

Фенилаланинът играе роля и в производството на други важни аминокиселини.

Съществуват два вида фенилаланин:

• L-форма
• D-форма

Тези различни форми имат различна роля в организма. L-формата се включва в протеините, докато D-формата действа като болкоуспокояващо.

L-фенилаланинът се среща естествено в някои храни, докато D-фенилаланинът е синтетичен вариант на L-фенилаланина.

В едно от проучванията от 2020 г. на Trusted Source се обяснява, че тъй като фенилаланинът е съставна част на много естествени протеини, храните с високо съдържание на протеини са добри източници на тази незаменима аминокиселина.

Някои примери за високопротеинови храни са:

• Животински продукти, като например – месо, риба, яйца, мляко, сирене, желатин
• Зърнени храни, като например – пшеница, овес, киноа, ечемик, ръж, леща, ядки и семена
• Соеви продукти и темпе
• „Месни“ продукти на растителна основа
• Растителни водорасли
• Подсладителя аспартам

Храните и веществата с ниско съдържание на фенилаланин включват:

• Плодове
• Зеленчуци
• Мазнини
• Захари
• Нишесте

Организмът използва фенилаланин за производството на невротрансмитера норепинефрин. Този невротрансмитер има много важни функции, включително:

• Помага на сигналите да се придвижват между мозъка и нервните клетки на тялото
• Поддържане на будно или бодро състояние
• Подобряване на паметта
• Намаляване на болките от глад

Норепинефринът има и антидепресивни свойства. Поради тази причина някои учени смятат, че L-фенилаланинът може да помогне за лечението на депресия.

Някои данни сочат, че фенилаланинът може да подобри кожното заболяване витилиго, при което участъци от кожата се депигментират. Фенилаланинът стимулира производството на меланин, който е естественият пигмент, придаващ цвета на кожата.

За повечето хора консумацията на фенилаланин не представлява риск за здравето. Хората с фенилкетонурия (PKU) обаче могат да се почувстват сериозно зле, ако консумират храна, съдържаща фенилаланин.

PKU е наследствено метаболитно заболяване, което засяга способността на организма да разгражда фенилаланина за превръщането му в тирозин. В резултат на това фенилаланинът се натрупва в кръвта и мозъка. Това може да доведе до увреждане на мозъка и нервната система.

PKU се среща сравнително рядко в Съединените щати, като засяга около 1 на 15 000 души.

Следните индикации могат да сочат за наличието на PKU:

• По-светла кожа, коса и очи в сравнение с братя и сестри, които нямат PKU
• Екзема
• Миризма на плесен от урината или кожата
• Често повръщане
• Спазми или треперене на тялото
• Гърчове
• Хиперактивност
• Поведенчески трудности, като чести изблици на гняв и епизоди на самонараняване

PKU често се проявява в ранна детска възраст. Децата с това заболяване трябва да избягват консумацията на храни, съдържащи високи нива на фенилаланин.

Въпреки това, както се отбелязва в едно по-старо проучване от 2011 г. в Trusted Source, понастоящем учените не са единодушни по въпроса дали такива ограничения в храненето са необходими за възрастните.

Страничните ефекти от употребата на фенилаланин са проблем само за хората с PKU. При тях фенилаланинът може да причини странични ефекти, свързани с познавателните способности и настроението.

Проучването от 2011 г. на Trusted Source изследва ефектите от консумацията на фенилаланин при възрастни с PKU. В това плацебо-контролирано проучване една група възрастни с PKU приема добавка с фенилаланин в продължение на 4 седмици, докато отделна група възрастни с PKU приема плацебо за същия период от време.

В края на проучването лицата от групата на плацебо съобщават за по-добро настроение и постигат по-високи резултати на тестовете за устойчиво внимание от тези, които получават добавката с фенилаланин.

В едно изследване от 2015 г. се отбелязва, че при жените с PKU има по-голяма вероятност да се роди дете, което също има PKU. Медицинските специалисти наричат това синдром на майчиния PKU.

Според прегледа бебетата с майчин PKU синдром е по-вероятно да имат следните здравословни проблеми:

• Сърдечни дефекти
• Микроцефалия
• Когнитивни увреждания
• Вътреутробно ограничаване на растежа

По-старо изследва от 2007 г. на Trusted Source показва, че минималната дневна доза фенилаланин е около 9,1 милиграма на килограм (mg/kg) телесно тегло. Според прегледа максималната дневна доза фенилаланин е 38-48 mg/kg телесно тегло.

Хората с PKU трябва да консумират много по-малко фенилаланин, отколкото тези, които не страдат от това заболяване. Диагностицираните с PKU трябва да се консултират с лекар или диетолог за допълнителни съвети относно приема на фенилаланин.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.