Ендометриозата е често болезнено заболяване, при което тъкан, подобна на тъканта, която нормално покрива вътрешността на матката (ендометриума) расте извън матката. Ендометриозата най-често засяга яйчниците, фалопиевите тръби и тъканта, покриваща таза. Рядко ендометриоподобна тъкан може да се открие извън областта, където са разположени тазовите органи.

При ендометриозата ендометриоподобната тъкан действа така, както би действала ендометриалната тъкан – удебелява се, разпада се и кърви при всеки менструален цикъл. Но тъй като тази тъкан няма как да излезе от тялото ви, тя попада в капан. Когато ендометриозата засегне яйчниците, могат да се образуват кисти, наречени ендометриоми. Околните тъкани могат да се раздразнят и в крайна сметка да се образуват белези и сраствания – ленти от фиброзна тъкан, които могат да причинят слепване на тъканите и органите на таза една към друга.

Ендометриозата може да причини болка – понякога силна – особено по време на менструация. Възможно е да се появят и проблеми с плодовитостта. За щастие, съществуват ефективни методи за лечение.

Основният симптом на ендометриозата е тазовата болка, често свързана с менструалния цикъл. Въпреки че много хора изпитват спазми по време на менструация, хората с ендометриоза обикновено описват менструални болки, които са много по-силни от обичайното. Болката също така може да се увеличи с течение на времето.

Често срещаните признаци и симптоми на ендометриоза включват:

• Болезнена менструация (дисменорея) – тазовата болка и спазмите могат да започнат преди и да продължат няколко дни след менструацията. Възможно е да имате и болки в долната част на гърба и корема.
• Болка при полов акт – болката по време на или след секс е често срещана при ендометриоза.
• Болка при изхождане или уриниране – най-вероятно е да изпитате тези симптоми по време на менструалния период.
• Прекомерно кървене – възможно е от време на време да имате обилна менструация или кървене между периодите (междуменструално кървене).
• Безплодие – понякога ендометриозата се диагностицира за първи път при хора, които търсят лечение за безплодие.
• Други признаци и симптоми – може да изпитвате умора, диария, запек, подуване на корема или гадене, особено по време на менструация.

Силата на болката може да не е надежден показател за степента на заболяването ви. Може да имате лека ендометриоза със силна болка или да имате напреднала ендометриоза със слаба или никаква болка.

Понякога ендометриозата се бърка с други състояния, които могат да причинят болка в таза, като например тазово-възпалителна болест (ТББ) или кисти на яйчниците. Тя може да бъде объркана със синдрома на раздразнените черва (IBS) – състояние, което причинява пристъпи на диария, запек и коремни спазми. IBS може да съпътства ендометриозата, което може да усложни диагнозата.

Посетете лекаря си, ако имате признаци и симптоми, които могат да показват ендометриоза.

Ендометриозата може да бъде предизвикателно за овладяване състояние. Ранното диагностициране, мултидисциплинарният медицински екип и разбирането на диагнозата могат да доведат до по-добро управление на симптомите ви.

Въпреки че точната причина за ендометриозата не е сигурна, възможните обяснения включват:

• Ретроградна менструация – при ретроградна менструация менструалната кръв, съдържаща ендометриални клетки, се връща обратно през фалопиевите тръби в тазовата кухина, вместо да излезе от тялото. Тези ендометриални клетки полепват по стените на таза и по повърхността на тазовите органи, където растат и продължават да се сгъстяват и кървят в хода на всеки менструален цикъл.
• Трансформация на перитонеалните клетки – в така наречената „теория за индукцията“ експертите предполагат, че хормоните или имунните фактори стимулират трансформацията на перитонеалните клетки (клетките, които покриват вътрешната страна на корема) в ендометриални клетки.
• Трансформация на ембрионални клетки – хормони като естроген могат да трансформират ембрионални клетки – клетки в най-ранните етапи на развитие – в ендометриоподобни клетъчни импланти по време на пубертета.
• Имплантация на хирургически белези – след операция, например хистеректомия или цезарово сечение, ендометриални клетки могат да се прикрепят към хирургичния разрез.
• Пренасяне на ендометриални клетки – кръвоносните съдове или системата на тъканната течност (лимфната) могат да транспортират ендометриални клетки до други части на тялото.
• Разстройство на имунната система – проблем с имунната система може да направи тялото неспособно да разпознае и унищожи тъкан, подобна на ендометриума, която расте извън матката.

Няколко фактора ви излагат на по-голям риск от развитие на ендометриоза, като например:

• Никога не сте раждали
• Започване на менструация в ранна възраст
• Преминаване през менопауза в по-напреднала възраст
• Кратки менструални цикли – например по-малко от 27 дни
• Силни менструални периоди, които продължават повече от седем дни
• По-високи нива на естроген в организма или по-голямо излагане през целия живот на естроген, който тялото ви произвежда
• Нисък индекс на телесната маса
• Един или повече роднини (майка, леля или сестра) с ендометриоза
• Всяко медицинско състояние, което възпрепятства преминаването на кръв от тялото по време на менструация
• Нарушения на репродуктивния тракт

Ендометриозата обикновено се развива няколко години след началото на менструацията (менархе). Признаците и симптомите на ендометриоза могат временно да се подобрят при бременност и да изчезнат напълно с менопаузата, освен ако не приемате естроген.

Основното усложнение на ендометриозата е нарушената плодовитост. Приблизително една трета до една втора от жените с ендометриоза имат затруднения да забременеят.

За да настъпи бременност, яйцеклетката трябва да се освободи от яйчника, да премине през съседната фалопиева тръба, да бъде оплодена от сперматозоид и да се прикрепи към стената на матката, за да започне развитие. Ендометриозата може да запуши тръбата и да попречи на яйцеклетката и сперматозоида да се съединят. Но изглежда, че състоянието влияе на плодовитостта и по не толкова директен начин, например чрез увреждане на сперматозоида или яйцеклетката.

Въпреки това много жени с лека до умерена ендометриоза все още могат да заченат и да осъществят бременност до край. Понякога лекарите съветват жените с ендометриоза да не отлагат раждането на деца, тъй като състоянието може да се влоши с времето.

Ракът на яйчниците се среща по-често от очакваното при хора с ендометриоза. Но като цяло рискът от рак на яйчниците през целия живот е нисък по начало. Някои проучвания показват, че ендометриозата увеличава този риск, но той все още е сравнително нисък. Макар и рядко, друг вид рак – аденокарцином, свързан с ендометриозата – може да се развие на по-късен етап от живота при тези, които са имали ендометриоза.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.