Нормалният гръбначен стълб, погледнат отзад, изглежда прав. При гръбначния стълб, засегнат от кифоза, гръбначните кости (прешлени) в горната част на гърба са извити напред, което придава необичайно заоблен или гърбав вид. Понякога това се нарича „закръглен гръб“ или „вдовишка гърбица„.

Кифозата е изкривяване на гръбначния стълб, което на рентгенова снимка е 50 градуса или повече. Нормалният гръбначен стълб може да се изкриви от 20 до 45 градуса в областта на горната част на гърба. Кифозата е вид деформация на гръбначния стълб.

Детето може да се роди с кифоза (вродена) или тя може да бъде причинена от следните състояния:

• Метаболитни проблеми
• Невромускулни заболявания
• Заболяване на крехките кости (остеогенезис имперфекта) – състояние, при което костите се чупят при минимална сила.
• Спина бифида – дефект на невралната тръба.
• Болест на Шойерман – състояние, което причинява изкривяване на прешлените напред в областта на горната част на гърба. Причината за болестта на Шойерман не е известна и обикновено се наблюдава при мъжете.
• Постурална кифоза – най-често срещаният вид кифоза. Обикновено се забелязва в юношеска възраст и може да бъде свързана с изгърбване, а не с аномалия на гръбначния стълб. Упражненията се използват за коригиране на стойката.

Кифозата е по-често срещана при жените, отколкото при мъжете.

При всеки човек симптомите могат да се проявят по различен начин. Симптомите могат да включват:

• Разлика във височината на раменете
• Главата се навежда напред в сравнение с останалата част от тялото
• Разлика във височината или положението на лопатките
• Когато се навеждате напред, височината на горната част на гърба изглежда по-висока от нормалното
• Стегнати мускули на задната част на бедрото

Болките в гърба, болките по краката и промените в навиците на червата и пикочния мехур не се наблюдават често при хора с кифоза.

Симптомите на кифозата може да приличат на други гръбначни състояния или деформации, или да се появят вследствие на нараняване или инфекция. Винаги се консултирайте с вашия лекар за поставяне на диагноза.

Лекарят поставя диагнозата кифоза с помощта на пълна анамнеза, физически преглед и диагностични тестове. За детето лекарят ще иска да снеме пренатална и родова анамнеза на детето. Той също така ще попита дали е известно, че други членове на семейството имат кифоза. Лекарят ще попита и за етапите на развитие, тъй като някои видове кифоза могат да бъдат свързани с други нервно-мускулни нарушения. Забавянето в развитието може да изисква допълнителна медицинска оценка.

Диагностичните процедури могат да включват следното:

• Кръвни изследвания
• Рентгенови снимки – диагностичен тест, при който се използват невидими електромагнитни енергийни лъчи за създаване на изображения на вътрешни тъкани, кости и органи върху филм. Този тест се използва за измерване и оценка на кривата. С помощта на рентгенова снимка на целия гръбначен стълб лекарят измерва ъгъла на гръбначната крива. Въз основа на това измерване често може да се изготви план за лечение.
• Радионуклидно сканиране на костите – техника за ядрена визуализация, при която се използва много малко количество радиоактивен материал, който се инжектира в кръвния поток, за да бъде открит от скенер. Този тест показва притока на кръв към костта и активността на клетките в костта.
• ЯДРЕНО-МАГНИТЕН РЕЗОНАНС – диагностична процедура, при която се използва комбинация от големи магнити и компютър, за да се получат подробни изображения на органи и структури в тялото. Този тест се прави, за да се изключат всякакви свързани аномалии на гръбначния мозък и нервите.
• (CT) сканиране – това е образно изследване, при което се използват рентгенови лъчи и компютър, за да се направят подробни изображения на тялото. Компютърната томография показва подробности за костите, мускулите, мазнините и органите. Компютърната томография е по-подробна от общата рентгенова снимка.

Ранното откриване на кифозата е важно за успешното лечение. Здравните специалисти и дори някои училищни програми редовно търсят признаци на кифоза при децата.

Лечението зависи от симптомите, възрастта и общото здравословно състояние на детето. То ще зависи и от това колко тежко е състоянието. Целта на лечението е да се спре прогресирането на кривата и да се сведе до минимум деформацията. Лечението може да включва:

Наблюдение и повторни прегледи – детето ще се нуждае от наблюдение и повторни прегледи. Прогресирането на кривината зависи от скелетния растеж и зрелостта на детето. Прогресирането на кривата линия често се забавя или спира, след като детето достигне пубертета.

Шиниране – ако детето все още расте, лекуващият лекар може да му предпише шина. Той ще обсъди с пациента вида на ортезата и времето, което ще прекара в нея.

Хирургия – в редки случаи се препоръчва операция, когато на рентгеновата снимка кривата на ръката е 75 градуса или повече, а използването на корсети не е успешно за забавяне на прогресията на кривата на ръката.

Възможните усложнения на кифозата зависят от вида на кифозата, която има детето. При кифозата на Шойерман може да се появи болка при активност или при дълги периоди на седене или стоене. Тежката кифоза може да увреди работата на белите дробове и да доведе до проблеми с дишането.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.