През целия период на пандемията COVID-19 има безброй съобщения, в които се посочва, че една група хора е особено уязвима към вируса: хората с отслабен имунитет. Знаем например, че имунокомпрометираните лица са по-склонни към сериозни заболявания, причинени от COVID-19, и имат по-висока смъртност от средното население. И в средата на август Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разреши трета доза от ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna за определени имунокомпрометирани хора. При толкова много внимание към тази група, в съзнанието на мнозина остава един въпрос: Какво всъщност означава да си имунокомпрометиран?

Най-просто казано, това е, когато имунната ви система не работи толкова добре, колкото трябва, за да ви предпази от инфекции – или когато имунната ви система не може да прави разлика между нормални и чужди клетки.

Но има и нюанси. „Има много начини, по които хората могат да бъдат имунокомпрометирани„, казва д-р Стюарт Серопян, хематолог в болницата Smilow Cancer Hospital, който специализира в областта на рака на кръвта. „Имунната система е сложна и се състои от много различни видове имунни клетки, които изпълняват различни функции. Не съществува едно единствено „имунокомпрометирано състояние“. Има много такива.“

Погледнато през призмата на COVID-19, около 3% от населението в САЩ се счита за умерено до тежко имунокомпрометирано, което го прави по-застрашено от сериозни заболявания, ако се зарази с COVID-19, дори и след ваксинация. Това е така, защото имунната им система не изгражда силен отговор на ваксините. Проучване, проведено през март 2021 г., показва, че само около 56 % от имунокомпрометираните хора са изградили достатъчни нива на защита срещу COVID-19 след втората доза mRNA (Pfizer или Moderna).

Ето защо Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват на хората с понижен имунитет да получат допълнителна или трета доза от иРНК ваксините. Предварителните резултати от проучване в Израел показват, че тази трета доза може да е удвоила броя на реципиентите на трансплантации, които са развили антитела срещу SARS-CoV-2 – вирусът, който причинява COVID-19. Според CDC няма достатъчно данни, за да се определи дали имунокомпрометираните хора, които са получили ваксината COVID-19 на Johnson & Johnson, имат подобрен отговор на антителата и след допълнителна доза от същата ваксина, така че за момента не се препоръчват допълнителни дози за тях.

„Имунната система има две основни функции: да разпознава чужди тъкани и да осигурява защита срещу инфекции„, обяснява д-р Серопян. „Смятаме, че даден човек е имунокомпрометиран най-вече когато е по-уязвим към инфекции от здравите хора поради проблеми с поне една от тези две функции.„

Има много начини, по които човек може да бъде имунокомпрометиран, казва д-р Дейвид Хафлър, председател на Йейлската неврология и професор по имунобиология в Йейлското училище по медицина.

Той разделя причините на две основни групи:

• Хора с генетична мутация или заболяване, като например ХИВ, което води до загуба на имунната функция;
• Хора, които приемат определени лекарства, включително имунотерапия, за лечение на специфични заболявания.

Имунотерапията е лечение, което може да потисне или отслаби имунните реакции, когато имунната система е „свръхактивна“, например при автоимунно заболяване, при което имунните клетки атакуват здрава тъкан, или при трансплантация на органи. Автоимунните заболявания, които предизвикват такава свръхактивна реакция, включват ревматоиден артрит, диабет тип 1, множествена склероза (МС) и възпалителни заболявания на червата (болест на Крон и улцерозен колит).

Имунотерапията се използва и за засилване на имунния отговор, като понякога се използват лекарства, наречени „инхибитори на контролните точки„, например за лечение на някои видове рак. При инхибиторите на контролните точки пациентите не се считат за имунокомпрометирани, добавя д-р Хафлър. „След лечението тези пациенти могат да имат напълно нормален – или дори по-силен – имунен отговор„, казва той.

Тъй като всяко автоимунно заболяване е различно, има и различни начини на лечение, като всяко от тях може да повлияе на имунната система по свой собствен начин. „Някои терапии, като интерфероните тип I за МС, всъщност могат да засилят вирусния имунен отговор„, казва д-р Хафлър. „Други лечения обаче, като например изчерпването на В-клетките, водят до слаби реакции към вируси или ваксини, което от своя страна води до увеличаване на заболяванията и смъртността.„

Понякога съпътстващите лекарства, а не самата имунотерапия, оказват влияние върху имунната система. „Има например лечение на рак, наречено CAR T-Cell терапия, което не потиска имунната система; пациентите обаче получават имуносупресивна химиотерапия, преди да започнат CAR T-Cell терапията„, казва д-р Серопян. „При други форми на лечение може да се наложи да се приемат стероидни лекарства, като например преднизон, за справяне със страничните ефекти, а преднизонът е имуносупресор.„

За реципиентите на трансплантирани органи са необходими имуносупресивни лекарства и д-р Дейвид Мълиган, началник на отделението по трансплантационна хирургия и имунология в Йейл Медисин, има проста аналогия, която обяснява защо.

„Имунната система сканира „баркода“ на всичко в тялото ни. И когато не разпознае нов орган например, Т-клетките и В-клетките в имунната ни система ще създадат възпалителна реакция в опит да се отърват от него„, казва той. „И това наричаме „отхвърляне“.„

В началото на трансплантационната хирургия отхвърлянето на органите е било сериозен проблем. Но сега, със съвременните имуносупресори, то е рядкост, добавя д-р Мълиган.

Но въпреки че медикаментите успешно спират отхвърлянето на органите, те имат и странични ефекти, включително поставяне на пациентите в състояние на имунна недостатъчност. „Те понижават защитните сили на организма срещу бактерии, гъбички и опортюнистични инфекции, като COVID-19„, казва д-р Мълиган. „А някои медикаменти натоварват органната система или могат да предизвикат повишаване и понижаване на нивата на захарта. Нашата цел е да намерим оптималното количество медикаменти, които могат да поддържат имунната система под контрол, като същевременно сведат до минимум тези странични ефекти.„

Като общо правило пациентите с рак на кръвта, като левкемия и множествен миелом, е по-вероятно да получат лечение, което въздейства върху имунната им система, отколкото пациентите със солиден тумор, обяснява д-р Серопян.

„Сега има много целеви терапии за тумори, които не са имуносупресивни, но при рака на кръвта лечението е насочено към кръвните клетки, които се движат из цялото тяло. В резултат на това е по-вероятно имунната ви система да бъде увредена„, казва той.

Той добавя, че традиционните химиотерапии и лъчелечение се считат за по-малко имуносупресивни от някои видове имунотерапия. Освен това имуносупресивните ефекти на двете лечения обикновено са временни, отбелязва д-р Серопян.

Но тъй като сега лечението на рака е толкова силно индивидуализирано, д-р Серопян предлага на пациентите да разговарят със своя лекуващ лекар, ако имат въпроси относно собствените си рискове или имунокомпрометираното си състояние.

Предпоставката на ваксинацията е да провокира имунната система да направи силен отговор срещу безвредна версия на патогена. След това, когато се появи истинският вирус, организмът може да се защити. Но ако имунната система на даден човек е увредена, този отговор може да бъде отслабен или изобщо да не съществува.

„Като цяло, колкото по-компрометиран е някой, толкова по-малко ефективни ще са ваксините за него„, казва д-р Серопян.

Предишни проучвания на ваксини срещу други вируси, включително грипни, показват, че хората с отслабен имунитет не реагират по същия начин на ваксинацията, както тези, които не са с отслабен имунитет. Проучванията са установили, че същото важи и за ваксинацията с COVID-19.

Като част от Консорциума за човешки имунологични проекти на Националния институт по здравеопазване, изследователите от Йейл проучват точното естество на имунния отговор към SARS-CoV-2 и как имуносупресията може да попречи на адекватния имунен отговор към него, казва д-р Хафлър.

Хигиенните стратегии, които имунокомпрометираните лица използват, за да останат в безопасност, всъщност са същите мерки, които много от нас приеха, когато пандемията започна. Но степента на бдителност зависи от това колко имунокомпрометиран е човекът.

Като цяло, д-р Серопян казва, че е жизненоважно всеки, който е с отслабен имунитет, да поддържа актуална информация за своите ваксини – не само третата доза за ваксината COVID-19 mRNA, но и други, включително грипната и пневмококовата ваксина (която предпазва от бактерии, причиняващи пневмония). И тъй като имунокомпрометираните хора по-трудно изчистват вируса от организма си, правилата за карантина за тези, които се считат за тежко имунокомпрометирани, са строги, добавя той.

„Хората, които са с по-слабо нарушен имунитет от трансплантираните, например, могат да живеят като всички останали„, казва д-р Хафлър. „Искаме от тях да се ваксинират, да носят маска, да не излизат навън, когато се срещат с групи, и да определят групата от лица, с които ще прекарват времето си – като шушулка.„

Д-р Серопян се съгласява, че пациент, който е на леко имуносупресивно лечение, не трябва да бъде толкова бдителен, колкото реципиент на трансплантация. „Те трябва да се притесняват от вирусни инфекции, включително грип, срещу който също трябва да бъдат ваксинирани„, казва той. „Освен това някои хора, които приемат определени лекарства, трябва да се съсредоточат повече върху организмите в околната среда, като например плесен в мазетата или бактерии в мръсотията.„

Д-р Мълиган казва, че казва на пациентите си да се замислят за действията си. „Трябва да мислите за неща като релсите на ескалатора и клавиатурите на банкомата„, казва той. „Казвам им да носят в джобовете си шишенце с дезинфектант за ръце.“

Изводът? Пациентите, които са с отслабен имунитет, трябва да разговарят със своите лекари за индивидуалните рискове и за това какви защитни мерки могат да предприемат, казва д-р Серопян.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.