Лупусът е продължително автоимунно заболяване, при което имунната система на организма става хиперактивна и атакува нормални, здрави тъкани. Симптомите включват възпаление, подуване и увреждане на ставите, кожата, бъбреците, кръвта, сърцето и белите дробове.
Имунната система защитава организма и се бори с антигени, като вируси, бактерии и микроби. Тя прави това, като произвежда протеини, наречени антитела. Белите кръвни клетки, или В лимфоцитите, произвеждат тези антитела.
Когато човек има автоимунно заболяване, като лупус, имунната система не може да прави разлика между нежелани вещества, или антигени, и здрава тъкан. В резултат на това имунната система насочва антитела както срещу здравата тъкан, така и срещу антигените. Това причинява подуване, болка и увреждане на тъканите.
Най-честият вид автоантитела, които се развиват при хора с лупус, са антинуклеарните антитела (ANA). ANA реагира с части от клетъчното ядро – командния център на клетката. Тези автоантитела циркулират в кръвта, но някои от клетките на организма имат достатъчно пропускливи стени, за да пропуснат някои автоантитела. След това автоантителата могат да атакуват ДНК в ядрото на тези клетки. Ето защо лупусът засяга някои органи, а не други.
Няколко генетични фактора вероятно оказват влияние върху развитието на системен лупус еритематозус. Някои гени в организма помагат на имунната система да функционира. При хората със системен лупус еритематозус промените в тези гени могат да попречат на имунната система да работи правилно.
Една от възможните теории е свързана с клетъчната смърт – естествен процес, който протича при обновяването на клетките на организма, според Genetics Home Reference. Някои учени смятат, че поради генетични фактори организмът не се освобождава от клетките, които са умрели. Тези мъртви клетки, които остават, могат да отделят вещества, които причиняват неправилно функциониране на имунната система.
Лупусът може да се развие в отговор на редица фактори. Те могат да бъдат хормонални, генетични, свързани с околната среда или комбинация от тях.
Хормони – химически вещества, които тялото произвежда. Те контролират и регулират дейността на определени клетки или органи.
Хормоналната активност може да обясни следните рискови фактори:
- Пол – националният институт по здравеопазване на САЩ отбелязва, че вероятността жените да имат лупус е девет пъти по-голяма от тази при мъжете.
- Възраст – симптомите и диагнозата често се появяват на възраст между 15 и 45 години, по време на детеродните години. Въпреки това 20% от случаите се появяват след 50-годишна възраст, според Genetics Home Reference.
Тъй като 9 от 10 случая на лупус засягат жени, изследователите са разгледали възможната връзка между естрогена и лупуса. И мъжете, и жените произвеждат естроген, но жените произвеждат повече.
Генетични фактори
- Раса – хора от всякакъв произход могат да развият лупус, но той е два до три пъти по-често срещан при цветнокожите в сравнение с бялото население. Също така е по-често срещан при жени от латиноамерикански, азиатски и индиански произход.
- Семейна история – човек, който има роднина от първа или втора степен с лупус, има по-висок риск да го развие.
Учените са идентифицирали някои гени, които могат да допринесат за развитието на лупус, но няма достатъчно доказателства, че те причиняват заболяването.
При проучвания на еднояйчни близнаци единият от тях може да развие лупус, а другият – не, дори ако са израснали заедно и са били подложени на еднакви въздействия от околната среда.
Околна среда
Възможните отключващи фактори от околната среда включват:
- Тютюнопушене – нарастването на броя на случаите през последните десетилетия може да се дължи на по-голямото излагане на тютюн.
- Излагане на слънчева светлина – някои предполагат, че това може да е отключващ фактор.
- Лекарства – около 10 процента от случаите могат да бъдат свързани с лекарства, според Genetics Home Reference.
- Вирусни инфекции – те могат да предизвикат симптоми при хора, които са предразположени към системен лупус еритематозус.
Симптомите на лупус се появяват по време на обостряне на заболяването. Между пристъпите хората обикновено преживяват периоди на ремисия, когато симптомите са малко или никакви.
Лупусът има широк спектър от симптоми, включително:
- Умора
- Загуба на апетит и загуба на тегло
- Болка или подуване на ставите и мускулите
- Подуване на краката или около очите
- Подути жлези или лимфни възли
- Кожни обриви, дължащи се на кървене под кожата
- Язви в устата
- Чувствителност към слънцето
- Треска
- Главоболие
- Болка в гърдите при дълбоко дишане
- Необичаен косопад
- Бледи или лилави пръсти на ръцете или краката от студ или стрес (феномен на Рейно)
- Артрит
Диагностиката може да бъде трудна поради разнообразните симптоми, които могат да наподобяват симптомите на други заболявания. Лекарят ще попита за симптомите, ще извърши физически преглед и ще снеме лична и семейна анамнеза.
Биомаркерите са антитела, протеини, генетични и други фактори, които могат да покажат на лекаря какво се случва в организма или как организмът реагира на лечението. Те са полезни, тъй като могат да покажат дали човек има дадено състояние, дори когато няма симптоми.
Лупусът засяга отделните хора по различни начини. Това затруднява намирането на надеждни биомаркери. Въпреки това комбинация от кръвни тестове и други изследвания може да помогне на лекаря да потвърди диагнозата.
Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.