Ретинобластомът е рак на окото, който започва в ретината – чувствителната обвивка на вътрешната страна на окото. Ретинобластомът най-често засяга малки деца, но рядко може да се появи и при възрастни.
Ретината е изградена от нервна тъкан, която възприема светлината, когато тя преминава през предната част на окото. Ретината изпраща сигнали чрез зрителния нерв до мозъка, където тези сигнали се интерпретират като образи.
Ретинобластомът е най-често срещаната форма на рак, засягаща окото при децата. Той може да се появи на едното или на двете очи.
Тъй като ретинобластомът засяга предимно бебета и малки деца, симптомите не са често срещани. Признаците, които може да забележите, включват:
- Бял цвят в централния кръг на окото (зеницата), когато в окото се насочи светлина, например когато някой снима детето със светкавица
- Очи, които сякаш гледат в различни посоки
- Лошо зрение
- Зачервяване на очите
- Подуване на очите
Ако имате фамилна анамнеза за ретинобластом, обсъдете това с вашия лекар, ако планирате да имате деца.
Ретинобластомът възниква, когато нервните клетки в ретината развият генетични мутации. Тези мутации карат клетките да продължават да растат и да се размножават, когато здравите клетки умират. Тази натрупваща се маса от клетки образува тумор.
Клетките на ретинобластома могат да навлязат в окото и близките структури. Ретинобластомът може да се разпространи (метастазира) и в други части на тялото, включително в мозъка и гръбначния стълб.
При повечето случаи на ретинобластом не е ясно какво причинява генетичната мутация, която води до рак. Възможно е обаче децата да наследят генетичната мутация от родителите си.
Наследственият ретинобластом се предава от родители на деца по автозомно-доминантен модел, което означава, че само единият родител се нуждае от едно копие на мутиралия ген, за да предаде повишения риск от ретинобластом на децата. Ако единият от родителите е носител на мутиралия ген, всяко дете има 50% вероятност да наследи този ген.
Въпреки че генетичната мутация увеличава риска от ретинобластом при детето, това не означава, че ракът е неизбежен.
Децата с унаследена форма на ретинобластом обикновено развиват заболяването в по-ранна възраст. Наследствената форма на ретинобластом има тенденция да се проявява и в двете очи, а не само в едното.
При децата, лекувани от ретинобластом, съществува риск от връщане на рака в и около лекуваното око. Поради тази причина лекарят на детето ви ще назначи последяващи прегледи, за да провери дали ретинобластомът не се е появил отново. Лекарят може да изготви индивидуален график за последяващи прегледи за вашето дете, който включва чести очни прегледи.
Освен това при децата с наследствена форма на ретинобластом има повишен риск от развитие на други видове рак в която и да е част на тялото в годините след лечението, особено на пинеобластом – вид мозъчен тумор. Поради тази причина децата с наследствена форма на ретинобластом трябва да провеждат редовни прегледи за скрининг за други видове рак.
Лекарите не са сигурни какво причинява повечето случаи на ретинобластом, така че няма доказан начин за предотвратяване на заболяването.
Ако детето ви е диагностицирано с ретинобластом, вашият лекар може да препоръча генетично изследване, за да се определи дали ракът е причинен от наследствена генна мутация.
Генетичното изследване дава възможност на семействата да разберат дали децата им могат да имат повишен риск от ретинобластом, така че медицинските грижи да бъдат планирани по подходящ начин. Например очните прегледи могат да започнат скоро след раждането или, в някои случаи, преди раждането на бебето. По този начин ретинобластомът може да бъде диагностициран много рано – когато туморът е малък и все още има шанс за излекуване и запазване на зрението.
Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.
