Перикоронитът е състояние, включващо възпаление и подуване на меките тъкани, които заобикалят частично пробит зъб. Ерупцията е процес на развитие на зъбите, при който зъбът става видим, когато „изникне“ над гингивата (тъканта на венците). Перикоронитът може да засегне и зъб, който все още не е поникнал.

Меката тъкан, която покрива зъб, който не е напълно пробит, се нарича „оперкулум„. Една от причините, поради които тази област от меки тъкани може лесно да се възпали, е, че в нея често се събират частици храна и остатъци и тя може да бъде трудно достъпна при поддържане на орална хигиена. Така се създава идеалната среда за развитие на бактерии.

Зъбът, който най-често е засегнат от перикоронит, е долният трети молар, наричан мъдрец. Всъщност рядко се случва перикоронитът да засегне други зъби освен мъдреци. Перикоронитът често засяга хората в края на тийнейджърската им възраст или в началото на зрелостта им, тъй като това е времето, когато долните мъдреци обикновено пробиват.

Леките симптоми на перикоронит могат да включват:

• Болезнена, подута тъкан на венците – в близост до засегнатия зъб
• Затруднено отхапване
• Отделяне на гной от възпалената област
• Лош вкус в устата или неприятна миризма

Тежките симптоми на перикоронит могат да включват:

• Затруднено отваряне на устата
• Подуване на лицето – от страната на лицето, от която е възпаленият зъб
• Подуване на лимфните възли – лимфаденит
• Треска
• Ангина на Лудвиг – рядка бактериална инфекция на пода на устната кухина, която понякога се появява след инфекция на зъб
• Спазми на челюстта – наричани „lockjaw„

Тежките симптоми могат да означават, че отокът се е разпространил към шията и гърлото, което може да повлияе на нормалното дишане и трябва да се счита за спешно медицинско състояние, което потенциално може да наруши способността за преглъщане или дишане и може да бъде животозастрашаващо. Лицата, които имат тежки симптоми на перикоронит, трябва незабавно да се свържат със зъболекар или друго медицинско лице.

Симптомите на перикоронит се групират в три различни категории според тяхната честота и интензивност:

• Остър – включва ограничено отваряне на устата и по-тежки симптоми
• Подостър – по-ниска интензивност на симптомите без дискомфорт при отваряне на устата
• Хроничен – включва болка с ниска степен без тежки симптоми

Лечението на перикоронит често зависи от нивото (остро, подостро или хронично) на заболяването, което човек изпитва.

Лицата с по-висок риск от заболяване от перикоронит са:

• Тези в ранна зряла възраст или късна юношеска възраст
• Притежаващи мъдреци, които все още не са поникнали
• Наличие на развит оперкулум
• Преживяна дъвкателна травма – увреждане на засегнатата тъкан от съседен зъб
• Лица с лоша устна хигиена
• Пушене
• Наличие на състояния, които натоварват имунната система – като вирусно възстановяване, силна умора или емоционален стрес
• Бременност

Диагнозата на перикоронит обикновено се поставя от зъболекар чрез преглед на устната кухина, а понякога включва и диагностични рентгенови снимки.

Въпреки че има няколко начина за домашно лечение, които зъболекарят може да препоръча, домашното лечение не трябва да замества професионалната медицинска намеса. Зъболекарят може да предпише следните домашни методи на лечение:

• Изплакване с топла солена вода – особено след хранене, за да се отстранят храната и остатъците
• Системи за иригация на устната кухина с вода
• Старателна/редовна орална хигиена – включително четкане с четка и конец за зъби
• Болкоуспокояващи средства (като ибупрофен или ацетаминофен) или други болкоуспокояващи средства без рецепта, предписани от зъболекаря

Важно е да се избягва използването на горещи компреси, които могат да увеличат отока, особено при пациенти с тежки симптоми на перикоронит – като треска или оток на шията или лицето.

Лечението на перикоронит може да включва:

• Почистване на зъбите/отстраняване на храна и други остатъци от областта
• Прилагане на антибиотик (за прием през устата)
• Антибактериално изплакване на устната кухина
• Облекчаване на болката – зъболекарят може да предложи болкоуспокояващи без рецепта или лекарства, отпускани с рецепта

След като инфекцията бъде изчистена, последващото лечение зависи от тежестта и категорията на симптомите на перикоронит и може да включва:

• Наблюдение на зъба, за да се гарантира, че инфекцията няма да се върне и че зъбът ще поникне нормално
• Насочване към орален и лицево-челюстен хирург, за да се прецени необходимостта от орална хирургия
• Отстраняване на инфектирания мъдрец – ако зъболекарят/оралният хирург прецени, че той не може да пробие нормално
• Отстраняване на долния и горния мъдрец от засегнатата страна – за да се предотврати прехапване на меките тъкани и причиняването на последваща инфекция
• Извършване на процедура за отстраняване на оперкулума над засегнатия зъб – понякога след отстраняването на меката тъкан, тя отново израства и се налага процедурата да бъде повторена.

Ако мъдрецът е бил отстранен, обикновено се стига до пълно оздравяване и симптомите на перикоронит могат да отзвучат в рамките на една до две седмици след операцията. Последващото лечение може да включва:

• Последващи срещи със зъболекар или орален хирург за проследяване на степента на възстановяване и нивото на болка в устата, ако има такава
• Стриктно спазване на инструкциите за последващи грижи, ако е изваден мъдрец – като въздържане от пушене, консумация на меки храни и др.
• Домашно лечение – като антибиотично изплакване на устната кухина, болкоуспокояващи без рецепта и др.
• Стриктна устна хигиена – включително редовно миене на зъбите с четка и конец за зъби
• Отказ от тютюнопушене (за пушачите)

Превантивните грижи и редовните посещения при зъболекаря могат да намалят риска от появата на перикоронит, тъй като зъболекарят може да наблюдава внимателно мъдреците и да се намеси преди появата на инфекция, когато изглежда, че третите молари не поникват нормално.

Редовното почистване на зъбите също може да помогне за предотвратяването на перикоронит, тъй като помага за поддържането на зъбите чисти без наличие на храна и остатъци. 

Предотвратяването на перикоронит може да бъде възможно с редовни практики за орална хигиена, включващи миене на зъбите с четка, конец за зъби и използване на антибиотична вода за изплакване на устната кухина, но въпреки тези интервенции някои хора все пак могат да развият това състояние.

Може да си запишете час за преглед бързо и лесно още тук.
Ако се колебаете, може да се възползвате от онлайн консултациите – да зададете писмено въпроса си и да споделите какво Ви тревожи към избрания от Вас лекар.
Запишете час за онлайн консултация сега или задайте писмено въпросите си. Не отлагайте! Грижата за Вашето здраве е най-важна.